Поканиха ме на погача - ами сега?

Уау, колко бързо изминаха 40 дни от появата на дългоочакваното бебе на вашата сестра, приятелка, съседка, първа/втора/трета братовчедка, колежка! И ето на - получавате покана за погача. Ами сега? Започнахте ли вече да питате баби, лели, стринки, чичко Google какво да правите на тази погача? Ами подаръците, ами обичаите?

Направете си едно ароматно кафе и прочетете нашите съвети. От личен опит са.

И така, преди да хукнете за дрешки, играчки, книжки и прочие, попитайте майката от какво има нужда детето. И не забравяйте, че трябва да занесете нещо сладко и за нея. Съветваме ви да бъде пакетиран десерт, защото едно от поверията е, че след погачата нищо не се изнася от дома и не се изхвърля. Бъдете оригинални - не поръчвайте еклери, занесете желирани бонбони.

И ето го очаквания ден, отивате в уговорения час (моля, не подранявайте - часът със сигурност е съобразен с режима на бебето) и срещу вас се появяват баби, лели, приятелки, украса, аромат на погача, захар тече буквално от тавана и вие не знаете какво по-напред да направите.

Ами, измийте си ръцете - все пак влизате при бебе :) Поздравете майката, но не забравяйте бабите - те със сигурност са по-развълнувани и от нея! Намерете удобно място и се запознайте с непознатите и очаквайте актуалната тема на деня: "Били ли сте на погача друг път?". И се започват едни размисли и страсти, понякога преминаващи в спорове с подочути фрази като "Ама в нашия край не е така..", "При нас погачата се замесва от всички гости!", "Как така от всички гости, не я ли меси свекървата?!". И така нататък, и така нататък.

Улисани в спора виждате, че се вади бялата кърпа и започва голямото суетене. Отново никой не знае какъв е ритуалът. А той е толкова прост: Майката и бебето сядат на удобно за тях място и над главите им се поставя бяла кърпа, която се държи от две млади момичета с живи родители. Кумата, свекървата или просто някоя приятелка разчупва погачата над кърпата. Първото парче е за Богородица, а второто за майката на бебето. След паметното разчупване, увековечено със стотина снимки идва ред на най-хубавата част от ритуала, на която ще се ронят и сълзи. Всяка гостенка оставя пари (книжни, както е прието напоследък, но задължително и монети) върху кърпата и наричат какво да бъде бебето. Орисват го с най-сърдечните си пожелания като пожеланията най-често ескалират до това да стане президент или поне депутат.

Накрая кърпата се завързва, не твърде стиснато, за да не стане детето скъперник и не твърде хлабаво, за да не пилее парите през пръсти. Хвърля се нависоко с пожеление да порасне голямо и само да може да я стигне. Е, родителите я свалят далеч по-рано, най-често на самия ден или ако спазват поверието - след 40 дни.

Е, мина официалната част и може да си отдъхнете със силно кафе и почерпка.

И на тръгване, ако искате да спазите съвсем традицията, оставете конец от дрехата до леглото на бебето, защото се счита, че по този начин гостите няма да откраднат съня на малкото. Е, тази традиция по-скоро е остаряла, но не пречи да я уважите.

Надяваме се да сте придобили най-малка представа от това, което ви очаква, но не забравяйте, че традициите не са това, което бяха.

P.S. Казват че първата млада жена, която си тръгне първа, ще забременее следваща ;)